Я подай ми, мила мамо, синьото елече,
че ме вика, че ме мами оня път далечен,
който тича край Марица, дето е запяла
като птица, гургулица - хубавица бяла.
Чаках, мамо, три години, повече не мога,
и до днеска не премина вв мене онзи огън,
който лумна като клада и мори ме нощем
и аз страдам, и аз страдам, и аз страдам още.
Ще отида, ще я моля и с надежда ясна
ще й кажа като болен как по нея гасна.
Тя ще види мойта мъка, горест и отлъка,
ще премина тази лишна, тригодишна мъка.