Постинг
14.10.2018 20:49 -
есенно
Ронещи се спомени по слънчеви лъчи застилат златист килим на самота,
покрит със ветрогонни песъчинки от мечти и пълзящи мравки на надежди.
Лято... върни се и нарисувай слънце в моята душа!
Искам пак да ме разтреперят от вълнение буреносните ти нощи,
искам да усетя вятъра ти блъскащ се о моите страни,
носейки ми онова измамно сладко чувство за присъствие.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 56
