Франческо ПЕТРАРКА
СОНЕТИ

в превод на Кирил Кадийски (Публикува се за първи път.) СОНЕТИ ЗА ЖИВОТА НА МАДОНА ЛАУРА [1] О, вий дочули в тия песни тук въздишките, които мойта младост е ронила и в радост и в нерадост навремето – когато бил съм друг, за тая жал, на разума напук, горчилки сладки и горчива сладост, аз чакам отклик жив, а не злорадост – че кой не си е в любовта неук. Днес вече знам: сред болките човешки за смях съм станал с моите болежки и как от срам да се покажа вън; да, плод на мойте мисли изтерзани е срамът и ясното – уви – съзнание, че всичко дивно сън е... Кратък сън.

Кратък сън.