Спомените й от детството - мирис на   оръжейна смазка, куфарчето със сачми на дядо й... за едър и дребен дивеч и многобройните тенекии мед с аромат на слънце... 

Не обичаше медът... канеха роднини, съседи и ги черпеха с него...
Рибата раздаваха на съседите... само сомовете бяха на трапезата им, но не затова вдигнага революции, не заради собственото си битие.... оставиха всичко, което притежават на останалите.... работилници, ковашки цехове, препитанието си... за да има един по добър свят... за да има за всички...

само нуждаещите се.:-)

Алчния няма как да заситиш...само с прах върху очите става!:-)