Ах, колко сълзи и сополи проля иначе прозаичната й личност, времето беше проявило своите нюанси в житието и битието й, нямаше определени цветове, всичко се беше стопило в меките им нюанси, например в меките мекици... тя наблягаше повече на тях, (за ежеднежна консумация) отколкото на душевните си качества, поради страх, че можеха да я обявят за душевно болна... (мястото, което се отреждаше на всяка жена след 47-тата годишнина, която имаше 15-17 годишна дъщеря)
Вятърът на промяната я остави без препитание, без работа и тя разчиташе изцяло на роднини (не винаги по пряка линия) за да плаща сметките си, за да може по някакъв начин да съществува.

Това рабира се не отговаряше на нейния начин на разбиране за нормален живот, но все пак се успокояваше, че дори и да не са платени сметките й към НОИ( Национално Осигурителен Институт)..., все някога НОЙ (Ной (на иврит хакодеш נוֹחַ) e старозаветен патриарх, син на Ламех. По време на потопа, описан в Библията и Корана е избран от Бога да спаси човечеството и животинския свят на построения по Божие откровение ноев ковчег. Един от великите пророци в исляма. може да предпочете нея... не по добре да предпочете децата й в надпреварата за  оцеляване, надяваше се, че поне те ще оцелеят в космическата джунгла, наречена общество...