Весело. . . не много. . . * :: Розовата къща

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.09.2012 22:40 - Розовата къща

Автор: stix Категория: Други

Прочетен: 599 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 09.09.2012 00:35

Тя седеше на импровизираната пейка от дялан камък, пред розовата къща на два етажа, в която бяха отгледани 2 или повече поколения. В краката й се въргаляха капачки и празни буркани. В тях приготвяше зимнина всяка есен, а сега можеше да затвори единствено празните си илюзии.

На лозницата висяха изсъхнали чепки грозде, нямаше кой да ги обере и само осите обикаляха наоколо...
В празната къща живееше есеният вятър, който захлопваше със стенание вратата, непоправена от толкова много години, някои от прозорците бяха счупени, а пред тях едва задържаха дъха си клетите цветя, идваше зима...

Слънцето припичаше и припомни на жената веселата глъчка, която винаги е обгръщала тази розова къща...

Сега до нея седеше внучето й, беше дошло за ваканцията, но скоро щеше да си замине, като есенните птички...далече, далече...

Топлото слънце я унесе и тя засънува, но скоро се събуди ... това беше някакъв кошмар...
Сънуваше, че държи дъщеря си, която вече не беше съвсем малка, но в съня й се яви като- 9-10 годишна, беше я стиснала в прегръдките си... Притискаше я към себе си, като малко бебе, когато чу думите й :
Мамо, до сутринта трябва да ме заведеш в някоя църква, иначе ще... ще се загубя...
Жената видя една църква много близо до себе си ... и влезе с детето на ръце, но... вътре се търкаляха купища камъни, заобикаляха я напукани стени и срутена мазилка... вместо икони... Църквата беше разрушена и тя побърза да излезне с детето ...

В това време внучето й правеше сапунени балони, на които се виждаха различни цветове, те се събираха и раздалечаваха, като континенти...

Може би детето създаваше нови светове...