Весело. . . не много. . . * :: Розовата къща

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.09.2012 22:17 - Розовата къща - Симеоновград

Автор: stix Категория: Други

Прочетен: 207 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.09.2012 22:21

Тя седеше на импровизираната пейка от дялан камък, пред розовата къща на два етажа, в която бяха отгледани 2 или повече поколения. В краката й се въргаляха капачки и празни буркани. В тях приготвяше зимнина всяка есен, а сега можеше да затвори единствено празните си илюзии.
На лозницата висяха изсъхнали чепки грозде, нямаше кой да ги обере и само осите обикаляха наоколо... В празната къща живееше есеният вятътър, който захлопваше със стенание вратата, непоправена от толкова много години... Есенното слънце припичаше и припомни на жената веселата глъчка, която винаги е обгръщала тази розова къща... Сега до нея седеше внучето й, което беше дошло за ваканцията, но скоро щеше да си замине, като есенните птички...далее, далече...
Детето правеше сапунени балони, на които се виждаха различни цветове, които се събираха и разделяха, като континенти... Може би създаваше нови светове...

Топлото слънце я унесе и тя засънува, но скоро се събуди ... това беше някакъв кошмар...
Сънуваше, че държи дъщеря си, която не беше съвсем малка- на 9-10 годинки, но беше я стиснала в прегръдките си... Притискаше я към себе си, като малко бебе, когато чу думите, които тя й каза:
Мамо, до сутринта трябва да ме вкараш в някоя църква, иначе ще... ще се загубя...
Жената видя една църква много близо до себе си и влезе с детето си на ръце, но камък върху камък седяха там, вместо икони... Църквата беше разрушена и тя побърза да излезне с детето си на ръце...

Нагоре