Поантилизмът (фр. pointillism, pointillisme) е течение в живописта, основано на системното използване на оптическо смесване. При този метод цветовете, които не са основни се получават не чрез смесване на пигменти, а от чисти основни цветове на множество малки и разположени близо една до друга точки, изглеждащи така, като че ли се сливат в окото на зрителя. Известен още катодивизионизъм.

Техниката развита от неоимпресиониста Жорж Сьора, се отнася още до работите на Пол Синяк, Анри-Едмънд Крос и Влахо Буховач.

Гледани от разстояние точките чисти цветове трудно се отличават една от друга, при което се смесват оптически. Обяснение за този ефект може да се намери в теориите за адитивно и субтрактивно смесване на цветовете.

При физическото смесване на пигменти се наблюдава субтрактивно смесване на цветовете. Подобно смесване отразява по-малко светлина, така че ако се смесят червени, сини и жълти пигменти (основните субтрактивни цветове) ще се получи цвят близък до черния. Но когато цветовете се получават от смесването на светлина, говорим за адитивно смесване. Така че ако смесимчервена, синя и зелена светлина (основните адитивни цветове) получаваме цвят близък до бялото. Художниците поантилисти успяват да смесят тези два принципа при съставянето на цвета — постигат адитивно смесване чрез физически пигменти. Техниката на живописване използвана от поантилистите е за сметка на традиционната техника, която може да се използва за очертаване на текстурата.

Телевизионните приемници и компютърните монитори, били те CRT (екрани с катодна тръба) или LCD (екрани с течни кристали), използват милиони малки точки на основните червено, синьо и зелено, за да пресъздадат цвета, в който смисъл могат да се приемат за вид поантилизъм.

Терминът поантилизъм е заимстван и от музикалните изкуствоведи, като синоним на термина пунктуализъм.

• Неоимпресионизъм

• Стилове в изкуството

• Регистриране
Влизане

• Статия
• Беседа