Мъжът два пъти коленичи.
   Веднъж, когато пий вода
   и се сведе, за да закичи
   избитите за свобода.
   Тъй аз пред тебе коленича, 
   като пред изворна вода.
   И с нежни чувства те обкичвам, 
   отнела мойта свобода....


Янко Добрев Ганев, български поет и белетрист, в роден на 16. 03. 1921 г. в село Доситеево, община Харманли. Основната част от живота му минава в Пловдив. Автор на “Катунът се засели” (повест, 1972), “Венчална вечер” (разкази и легенди, 1981, второ разширено издание, 1994), “Бели ветрища” (разкази и легенди, 1984),”Щъркелът Траклю” (книга за деца, 1986),  ”Момчето и огънят” (роман, 1987), “Под воя на кучетата” (разкази и новели, 1989), “Жълъди от Сакар” (разкази и новели, 1991), “Сто мъжки въздишки” (любовна лирика, 1992, 1993) 

Поздрав и благодаря, че ни показа стиха.

Оу, много лирично и съдържателно. Браво! Като, че ли ми е познато от някъде. Може би съм го чел от преди. Поздрави за постинга!