На заточение
(1907 г.)

Страдам от носталгия по хората, на мен подобни.
О, виждам множеството покрай себе си, 
приятелски лица,
но страдам от носталгия по другите, на мен подобни.

“Продадоха онези нашите картини.” Е, добре,
но аз не станах по-богат, макар че ме засяга
този или оня остър ръб,
но по-богат не станах и във пламък
се превърна животът ми, във пламък, който не 
достига
отвъд сърцето на собственото ми сърце
или се крие в пепелта за тебе.
“Ти?” О, “Ти” си, който пръв дойде
от племето на моята душа,
защото страдам от носталгия по хората, на мен
подобни,
а обикновените не ме засягат.
И страдам от носталгия
по моите подобни, които знаят и усещат
и имат вкус към красотата и изкуствата.
Тъгувам за подобните на мен по дух,
а освен сенки, нямам други покрай себе си,
когато идват ТЕ, бушуващи от сила, DAEMON,
“Quasi KALOUN”⁴. Т.С. казва: “Красотата е нещо
повече от порив на душата”,
добре тогава, викай ги, кълбета дим от дъното на
моята душа.

Но точно затова аз страдам от носталгия
по моите подобни
и знам, ще срещна много от рода, от който съм и аз,
с тела забулени, понесли тайната.
“Онези всички, които в странна скръб”
имат насмешливи лица и са любезни с всеки,
приятели, завинаги узнах аз славата
на необвързаните, но вие криете,
тъй както крия аз самият времето
и мигове взривявате през своите прозорци
или моменти на любов, надежда, красота или пък
сила,
тлеещи с полуотворени капаци,
вас ехото на този свят не ви докосва.

О, приятели, от толкова морета между нас,
от пурпура и от сапфира на сребърните копия
на слънцето и пръските от кораба
разбити някои ще бъдат.
А други хълмовете ще ги задържат,
онези малки хълмове на изток, които ние
засадихме и поляхме, за да ни затворят там.

И ето, че душата ми запя “Стани!” и ние сме едно.
Да, ти и Ти, и ТИ, и всеки като мене,
за когото топли са ръцете и сърцето ми,
защото ви обичах, както вятърът - дърветата,
който пази цветовете и листата им
и призовава най-различни песнопения от клоните им...


Езра Паунд

Как трябваше да го направя?
Как трябваше да не го правя,
за да дам дихание на таз душа?
Да дам на тези елементи име и опора?
Тя е прекрасна като слънчев лъч, като флуид.
Тя няма име, нито място.

Гнеален поет и философ. Велика, но малко известна личност е Езра Паунд.
Поздрав за избора на тези строфи.

наистина гениален поет, за съжаление не се пише много за него..
ето и едно любимо мое...

Момиче

Дървото се забива във ръцете ми,
по плещите ми сокът се въззема,
дървото се разраства от гръдта ми
и се спуска,
като ръце от мене се протягат клони.
Дърво си ти
и мъх си ти
и теменужки с полъх между тях.

Дете си ти - т а к а високо -
и всичкото това е лудост за света.

Чудесен избор! Даже малко ме натъжи. Приятна вечер!

Благодаря ти, Stix! Светъл празник!

Истински стихове.

Честит празник на буквите, стикс! и радвам ти се!
Док:)))

"...Страдам от носталгия по хората, на мен подобни..."

Много страдат от това, че не намират себеподобни по дух, психика и битие! Но...хубавото е, че вече не ги считат за луди!