Помествам тук стиховете на един невероятен поет, без негово  знание и съгласие...но ТОЙ  е  извънредно талантлив, топъл и превъзходен... за да не го споделя с вас. 

 Когато от устните пие нектар
пчела, пожълтяла от скитане,
когато зелени очи на лоза
ме късат от сухите корени,
когато кръвта ми прелива сама
и пълни напролет реките,
тогава си спомням, че тук си била,
тогава за тебе се моля.

Когато дърветата свиват корони
и есен приижда в душите,
когато изпръхват в тревата нозете,
но още е рано за полет,
когато щурците със зимното вино
препълват хамбарите житни,
тогава се скривам в косите ти летни
и тихо за тебе се моля.

Тогава стрелките на спрялото време
те пускат за няколко мига,
тогава дочувам смеха ти отгоре
и мълком се вглеждам през клоните,
тогава антрактът в играта на смърт
за девет живота ми стига,
тогава намирам към себе си път,
когато за тебе се моля.

http://plamenbochev.blogspot.com/2010/07/blog-post_29.html

Невероятни са стиховете на Пламен Бочев!Благодаря ти!
Позитивни и емоционално наситни:)

Благодаря за споделеното , поздравления за избора .
Поздрави и за поета !